Вълнуваща е темата за потребителя , за неговите навици , пазарано поведение и психическата му нагласа,когато  "той играе на сцената". 
Страниците на българските банки информират за кратко време, какви продкути  и услуги всяка една от тях предлага. На мода в момента е кредитирането на студенти за образование в България и чужбина, като за отбелязване е,че кредита за следване в чужбина може да бъде близо 10 пъти по - висок от този за България.
И ето на сцента са младите , това е вероятно пазарният сегмент,който може сега да трупа дългове и в същото време да е печеливш за банките. Но темата на това мнение е връзката с потребителя. С въвеждането на различни системи за облчекване на чисто техническата работа на банките ( система за изчакване на реда и банкови автомати) съществува риска да загуби близостта с потребителя. Разбира се , подобни системи спестяват време и разходи за двете страни, но лоялността на клиентите се печели с директния контакт.С ABC-Анализ или други инструменти ,банките определят,кои са клиентите ,които правят най - големи влогове или са сериозни инвеститори. Предлагането на голям пакет от услуги означава и повече клиенти. Но дори и клиентът да не  от "големите" играчи , връзката с него и доверието му също не е по-малко важна.Защото големите инвеститори имат възможността да избират и веднъж недоволни могат да обърнат към  банката от другия край на улицата, а обикновеният човек се реди на опашки,търпи нелюбезно поведение и често в задъханото си ежедневие чака   с часове чиновника да се върне от обедната си почивка ,защото няма кой да го замени в служебните му задължения.Българските банки нямат въведена системи за облекчаване на банковите преводи, плащания и влагове , редовен е случаяя няколко човека да чакат пред банковия автомат..ЗА ТОВА темата за губене на близостта с потребителя поради високо ниво на автомтизиране е не адекватна за българските банки.
Това е проблем за банките в Западна Европа. Но вече съществуват мерки за противодействие . И един малък пример Deutsche Bank . Клиентът прекрачва прага  на банката, в която вложени  са неговите пари,  учтив младеж или младо момиче с приятна външност ,с приветлив глас и свежест във формата на общуване му отварят вратата. Извън формалните думи за поздрав получава покана да сподели своя проблем и не след дълго време е препратен към отговорното лице по дадената тематика.
Забелязах, някои наши банки в  предлагат online клон за своите потребители,където да извършват своите опереации. При други банки същата тази услуга носи друго име.Но това е стъпка напред, но и стъпка назад защото заедно с тези услуги някои банки нямат форуми за своите клиенти,където за излагат проблемите си.
А ...за ...темата за студентското кредитиране. Добре е според мен , щом банките предлагат кредити на младата генерация и с това ги визират като своя целева група, да обърнат внимание и на темата за студентските стажове в своите филиали.В страниците на много банки липсва линк, връзка или предложения за стажантски програми, или тези предложение са скрити в някоя от подстраниците им. А говорихме за целева група, явно има на какво да се учат..Маркетинг и пътят към потребителя

От гледна точка на потребител твърдя, че за мен най-привлекателна е банката, която за минимум време и с минимум усилия задоволява финансовите ми нужди (ако може и на най-ниска цена). Масата от клиенти имат много стандартни нужди, които лесно се поддават на автоматизация. Тогава визията на клиента за банката се формира от съответния софтуер и оборудване - външен вид, безотказна работа, user-friendliness и т.н. От друга страна банковите служители имат много повече време и сили да отговорят на специфични въпроси и искания, ако не са претрупани от рутинни операции.

Много си прав. Неотдавна разговарях по темата с банкер, за когото набирането на кандидати он-лайн е лудост. У нас все още се смята за нормално да се назначават хора по препоръка.
А утвърдените по света банки отдавна не назначават направо от улицата. Стандартната процедура при тях е стаж, в края на който най-добре представилите се стажанти получават предложение за работа. И могат да го отхвърлят, ако по време на стажа са установили, че това работно място всъщност не ги привлича.

Смятам, че единственото, което успяха да направят банките за толкова години, е да изградят лъскави офиси и да ги напълнят със служители, които се назовават с гръмкото име БАНКЕРИ, а всъщност голяма част от тях са абсолютно неграмотни и попаднали незнайно как в системата. Не знам как е в столицата, но лично аз имах възможността за 2 години да разговарям с представители на почти всички банки в моя град - около 12 на брой, при накои със специалистите по кредитиране, при други - с директорите на клонове. Това, което ми направи впечатление е, че компетентността на тези хора се простира до заучени фрази - те не могат да вземат елементарно решение при нестандартна ситуация, а ти изрецитирват един куп условия и ти тръсват един формуляр - "Попълнете го и ще го изпратим в централата за разглеждане." За какво получават заплати тези хора? По евтино и по удобно е на тяхно място да се постави по един компютър - натискаш копче, той ти изчита условията за кредитиране, разпечатва ти формуляр, и си го пращаш по пощата или по и-нет.Колко ще спести това на една банка: - 20 клона по 1 служител с 500 лв мес заплата - 120000 лв годишно само от кредитни "специалисти". Умишлено не споменавам имена на банки, но нещата стоят еднакво и при българските и при тези с чуждо участие. Да не говорим, че почти никой от служителите не знае и дума чужд език.
Така, че не се замисляйте много коя банка да си изберете - почти всички са еднакви.
Искам да уточня, че написаното тук важи единствено за клоновете на банки в моя град. Нямал съм допирни точки с центрилите им.