От счетоводна гледна точка балнасът е законово задължение,към което се придържа всяка по -голяма "фирма"( Продавачът на семки не води счетоводен отчет). За тези ,които се интересуват от балнса ни и за нас самите той играе коренно различни роли.Защо балансът е инструмен за реклама и имидж, защо понякого обаче той означава и уволнение за мениджъри на средно упрваленско ниво...продължение

Едва след като поствах коментара си, си дадох сметка, че е анонимен. Тъпо е, затова се регистрирах. Вече знаеш кой ти е писал :)

Едва след като поствах коментара си, си дадох сметка, че е анонимен. Тъпо е, затова се регистрирах. Вече знаеш кой ти е писал :)

Средният мениджмънт е спомент като пример ,тъй като изхождам от това,че една цел в компанията се оптимизира, т.е Ако топ-мениджмънта обрисува основните поскоки на развитие на фирмата, нейните дългосрочни цели и далечна визия, то средното ниво на мениджмънт добавя елемента на оперетивните задачи ,конкретизирайки целите на фирмата. Обикновеннно средното ниво на мениджмънт има строги предписания ,за това какви разходи трябва да има , до какъв срок ,кое тряба да е изпъленено и каква печалба трябва да бъде постигната. Не твърдя ,че това е истината и благодаря много за коментара.

Те касаят компанията като цяло и се определят от топ-мениджмънта. Средният мениджмънт носи отговорност за своята част от цялото, техните цели са от по-ниско ниво и оценката на дейността им зависи от постигането на тези, по-ниско ниво цели. Балансът и отчетът за приходите и разходите се изготвят от името на топ-мениджмънта и са насочени към собствениците (акционери). Ако не са доволни от резултата, последните санкционират именно висшето ръководство, което е директно назначено/избрано от тях.
Такава е теорията, а практиката е, че висшето ръководство се опитва да предвари санкциите като си избере жертва от средния мениджмънт и я/го уволни малко преди публикуване на финансовите резултати с надеждата това да удовлетвори жаждата за кръв на акционерите :). Понякога номерът минава.

Акционерите ги е стах за вложените им пари,а топ-мениджмънта за местат им, но обикновено над топ-мениджмънта стои орган,които следи в детайли дейността им,т.е се преконтролирани за грешки о. Разбира се ,една грешка може да възникне на планово или оперативно ниво.В този смисъл за по - скоро оперативна грешка би отговарял менджмънта от средно ниво, а за планова топ- менджмънта,тъй като те формулират концепцията за фирмата.