Повод за това мнение е нещо, което забелязах в супермаркети "Билла", а именно фъстъци продавани под собствената марка "Клевър". Фъстъците са представени като български със съответния надпис на опаковката, обозначението на цената върху самия регал носеше също цветовете на българския трибагреник. С малки букви на етикета на продукта е написано: "Произход: Китай".

Съмнявам се, че българска компания е наела работна ръка в Китай, за да представя фъстъците дори и  като произведени за България.

Няма да коментирам, дали този случай е опит за манипулация на клиента, а с няколко думи ще опиша, какво значение има страната на произход за оценката на даден продукт от потребителкса гледна точка.
Даден продукт може да бъде рагледан като съвкупност от информационни единици - свойствени за продукта като дизайн, вкус и външни, несвойствени като гаранция, цена, марка и т.н. Изброените информационни единици имат влияние върху възприятието на клиента относно качеството на продука, свързания с продукта риск, потребителското поведение на клиента.
Страната на произход или само произходът е свойствена характеристика. Тя може да бъде превърната във външна несвойствена, когато се използва само името на даден регион, страна или континент без твърденото да отговаря на реалността. Редица изследвания показват, че произходът под формата на "Made in....." оказва значително влияние върху това, как клиентът оценява качеството на даден продукт.
В развитите държави, клиентите оценяват продукти с национален произход като по-качествени от тези внесени от други страни. Ефект върху тази оценка имат и това, доколко ценностната система и културата на държавата, от която е внесен продукта, е сходна на тези, които са в страната-потребител.
Препоръчително е за  производителите и супермаркетите, избиращи България за обозначение на произхода на даден продукт, да използват специфични асоциации и свойства на конкретен продукт, които будят позитивна нагласа. Пример за това е виното, което се рекламира с конкретен регион, сорт и уникални качества характерни за определения регион от България. С други думи, използването само на трибагреника не е достатъчно, това е символ от всеобхващащ характер. От друга страна трябва да се вземе под внимание, че нагласите към продуктите от дадена страна варират според продуктовата група.

С няколко думи за Билла и фътъците:

Ще цитирам (Бенчева, Нели: ФИНАНСОВО ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ФЪСТЪЦИ В БЪЛГАРИЯ):

"Въпреки, че фъстъците не са основна култура за България, те имат значителен икономически и финансов потенциал, който не е достатъчно проучен"

Ето какво откриваме в списание Регал (18.05.2010):

" Каква част от този пазар заемат българските фъстъци?

- Няма точни данни, но те заемат не повече от 5% от пазара.

- Защо са толкова слаби продажбите им?

- Българските фъстъци, както е известно, са по-скъпи от вносните (китайски и др.), а в ситуация на криза всеки посяга към по-евтиното, въпреки че е със занижено качество. По принцип 90% от ядките, които се предлагат у нас, се внасят в суров вид от други държави, а някои от производителите са с недостатъчно добри стандарти за контрол и качество. Оттам идва и ниската цена."

Изводът е, че "Билла" не е избрала правилно ценовия сегмент (марка "Клевър" - изгодни, евтини  потребителски решения), в който да рекламира фъстъците като български. Една по-висока цена, достоверно представяне на произхода и използването на специфични, свойствени за продукта качества под друга марка биха направили конкретно предложение много по-атрактивно.