Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2020 19:31 - НИЕ-478 Състояние и развитие на партиите у нас
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 796 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

СЪСТОЯНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

 

·                      Червени си бият шамари
Не съм си го измислил. Преписвам от в.”24 часа”, 2.05.2000 на първа страница водещо заглавие с 5-сантиметрови букви: “Шамари и псувни си размениха червени активисти. Привърженици на лидера Първанов попържаха на майка хората на Премянов, в “Открит форум” наричаха противниците си “Подлоги на НАТО”.”
- Това се случва само 6 дни преди 44-я конгрес на БСП, на който Георги Първанов стана новият/стар лидер на столетницата. Избран е с 552 гласа. Съперниците му събраха Янаки Стоилов – 117 и Иван Генов 38 гласа. В управляващия орган Висшият Съвет влязоха Александър Лилов (638), Георги Първанов (617), Янаки Стоилов (595) и дори Красимир Премянов от “Открит форум”. От по-известните имена членове на ВС са също: Илияна Йотова, Кирил Добрев, Илия Баташки, Цвятко Цветков (бивш секретар на МВР), Любен Петров (бивш шеф на ГЩ на БНА), актрисата Виолета Гиндева. Под чертата са останали: Димитър Иванов (издателят на в.”Дума”), Клара Маринова и Румен Гечев.
Приветствие към делегатите на конгреса са поднесли от Гергьовден (лично Любен Дилов-син) и от ВМРО.
- Йордан Соколов заяви на специална пресконференция, че БСП не се е променила изобщо. Добавям, че и редакцията на в.”Труд” – също. В неподписана редакционна позиция заявява (8.05.2000): “На всички е ясно къде го сърби господинът, но защо трябва да се чеше публично пред журналистите. Функциите на Йордан Соколов са ясно определени от конституцията и законите на страната. И затова той ще направи много по-добре, ако се съсредоточи върху работата на парламента, който да престане да бълва недоносчета от рода на законите “Панев” 1 и 2. С две думи – Кичо, глей си английския и престани да искаш да ти купят жейба.”
- Традиционно за 24 май президентът награждава изтъкнати творци “за цялостно творчество”. Коментирайки това, Стефан Продев пише така (в.”Сега”, 25.05.2000): “За чиновниците, които удостояват творците с благоволението си, политическият цвят е решаващ. Те предпочитат съмишленика пред таланта, защото партийните им чувства и симпатии вземат връх над реалните постижения. В това отношение президентът и неговите съветници са достойни за порицание. Г-н Стоянов раздава щедро орден “Стара планина”, но не намира за необходимо да декорира с него крупни творци и личности, без които съвременната култура е немислима. Не случайно той не забеляза кръглите юбилеи на безспорни таланти като Павел Матев, Леда Милева, Богомил Нонев, Дучо Мундров, Богомил Райнов, Милка Пейкова, покойните вече Христо Нейков, Тодор Попов, Здравко Петров и редица други. Тъжна българска картинка! Ако орденът “Стара планина” знае как тенденциозно го раздават, сигурно синята му лента щеше да почервенее от срам.”
- Някъде в края на юни бившият румънски президент Йон Илиеску (и сегашен лидер на Партия за социална демокрация), посети България и се срещна с лидера на нашата БСП Георги Първанов. Онова, което са избрали вестниците за тази среща, са думите на Първанов: “БСП не иска да управлява сама. При какъвто и да е резултат на предстоящите парламентарни избори ние ще останем верни на ангажиментите за широка коалиция.”
Това как се връзва с думите на същия този Първанов, казани само преди месец: “Всеки ден управление на СДС ще бъде загубен за България”? Коя е “широката коалиция”? Направо да се обърка човек какво се случва  в отношенията Костов-Първанов и защо вторият се разграничава от първия. И то при ясното съзнание, че червената партия няма да може да получи абсолютно мнозинство, за да управлява сама в следващите 4 години?!
- Точно в тази връзка посочвам още един скандал. По причини, които няма да обсъждам, текущите власти в Израел са решили да премахнат от Йерусалим паметника на цар Борис
III.  Но четете нататък – Изглежда преди това евреите са си “вързали гащите”, като са съгласували този акт с предварително писмо, под което стои подписа на Благовест Сендов, в момента зам.председател на НС от квотата на БСП. Глупак! За Сендов говоря: Това ще му струва оставката от зам.председателското място (27.07.2000, 130 депутати са гласували за оставката).
В специално писмо до столичния кмет Стефан Софиянски от 20.07.2000, ръководството на БСП пише: “Научаваме за изразената от вас готовност да поставите на видно място в София плочите от Гората на България (от където е премахнат паметника на Царя – бел.моя) и сме убедени, че ще направите всичко възможно за възстановяването на разрушените през последните 10 години паметниците на българите, дали живота си за спасяването на евреите.” В. “Демокрация” коментира това писмо така: “БСП иска партизански имена на улиците”. И едно читателско писмо пак от там (д-р Иван Балдев от София): ”Може би ако ставаше дума за мавзолея, въпросните другари (Анжел Вагенщайн, Благовест Сендов и шепа лица от тяхната порода) щяха да нададат такъв рев на протест, че и листо не би останало по дърветата (в Гората на България).”
- Точно в тази връзка – още едно съобщение: В края на юли 2000 се учреди организация на интелектуалците в България “Клуб на 100-те”. Някои от интелектуалните имена: Андрей Пантев, Кирил Цочев, Кръстьо Петков, Стоян Александров, Георги Първанов, Петър Агов (заместникът на Петър Дертлиев), Ирина Бокова, Огнян Сапарев, Максим Димов, Емил Хърсев, Евгени Гиндев...
(Тук за този “интелектуален клуб” Стефан Продев не протестира. Случи се така, че онова за което той обвиняваше президента - че “предпочита съмишленика пред таланта, защото партийните му чувства и симпатии вземат връх над реалните постижения” – изпълзя като бълха и на неговото чело.)
- В края на август се състоя “празника на Бузлуджа”. За 97-ми път. Но за първи път след 60 години горе-долу, на бузлуджанската поляна се събраха БСП и БСДП. Стратегът Александър Лилов и откритият форумник Красимир Премянов забравиха различията си с Георги Първанов и  застанаха до него на трибуната. До Първанов стоеше Стефан Нешев от Българската Евролевица (въпреки откритото несъгласие на нейния лидер Александър Томов, изразено в печата). Другото беше традиционно – бира, кюфтета и фолк (фолкдивата Силвия).
- Само седмица след като приветства лявото обединение на Бузлуджа, Петър Дертлиев каза, че ще прави нещо друго вляво, но без БСП. “Нещото” е проектът “Нова левица” с БЕЛ на АлександърТомов. Общият Блок на Труда на Кръстьо Петков и Политическо Движение Социалдемократи на Бойко Радоев обявиха официално, че остават в БСП. Всъщност, както правилно отбелязва вестник “Труд” (26.10.2000, Красина Кръстева) “Какво да се прави с комунистите, това е проблемът за БСП”.
- На 11 декември 2000 година зам.председателят на БСП и нов шеф на софийската градска организация на БСП Румен Овчаров заяви: “БСП не се нуждае от коалиционен параван”.
Краставици на търкалета...

 

·                      Вторите падат!
Заглавието е на Никола Кицевски от в.”Труд” и е от малко по-късно, в началото на есента – 28.10. Поводът е оставката на Христо Бисеров от главен секретар на СДС (26 октомври). Не бих цитирал мислите на един “червеняк” за един “синик”. Но Кицевски не коментира оставката на Бисеров. Той просто използва повода да прехвърли старата си “болка отляво” в дясно. Костов – Първият, махал Вторите – Бакърджиев, Бисеров, Цонев, така както на времето Първите - Георги Димитров, Йосиф Сталин, Вълко Червенков, Тодор Живков махнали Вторите - Трайчо Костов, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков. 
В.”24 часа” от 1.11.2000г. коментира същото чрез материалите на своите  журналисти Пенчо Ковачев и Юрий Проданов, гарнирайки ги със снимките на Андрей Жданов и Лаврентий Берия. Страницата на която е поместено всичко това, е наречена “Образ и подобие”.
Една и съща грешка, казвам аз, но ТЯ Е ДРУГА! Сегашните червени може и да са прави, че партиите от типа на СДС страшно много приличат на комунистическата партия отпреди 10 ноември. Защото разчитат на техните водачи, които те са поставили на тези места. Но! Повторението на “мандата” в условията на Демокрация, се гарантира на следващите избори, а не от водачите и маневрите им.
Не мисля, че “Кицевски”-те не разбират това. Напротив – знаят го чудесно. Но като не могат да върнат тяхното старо, правоверните комунисти вземат всички мерки да намалят надеждата в новото демократично. Мисията им е невъзможна.
И пишат откровени лъжи, маскирани като глупости. Които я издържат до следващата година, я – не.
- Петьо Цеков например във в.“Сега”, 11 септември 2000: “За СДС настана време разделно. От една страна, едва ли някой се съмнява, че до изборите Иван Костов ще намери начин да се разправи с ясно идентифицираните си врагове. От друга страна, всеки,  който смята да гради политическа кариера по-нататък, трябва да се разграничи от все по-компрометиращия се Командир. Защото бъдещето е на онези сини лидери, които са алтернатива, а не приемници на Костов.”
След което, веднага под горните Цекови прозрения, пише: “Бившият МВР-шеф (Бонев), Константин Тренчев и Ренета Инджова бабуват на новата дясна алтернатива”. – Така, де! Кой друг, те са десните!
- Или пък Кольо Колев от “медианата”. Написал на 28 октомври 2000г. в “Труд”: “Без Ахмед Доган политическото махало отива вляво”. - Откъдето следва, че спасението на МОЕТО СДС било в съюза с ДПС?! Кольо, Кольо, червен Кольо... 
Продължавам с развитието на ситуацията в СДС след оставката на Бисеров.
- “Синият” в.“Капитал” (10.11.2000), “Втората вълна: безличните и удобните”, Велина Господинова): “Активистите и симпатизантите на синята партия могат да си отдъхнат – лошите момчета в СДС ги няма. Първо, Евгений Бакърджиев (той не съвсем, но най-вероятно скоро), сега Христо Бисеров и Йордан Цонев. “Тъгата” по тях беше краткотрайна, но затова пък постави началото на здравословен за синята партия процес. Наследниците бяха избрани във вторник на отговорни заседания на Националния Съвет на СДС и на парламентарната група. И на двете сбирки ръководството на СДС приложи една и съща формула – “НИС предлага...”, а присъстващите трябваше само да одобряват.”
Нататък преразказвам, защото изложението на Велина Господинова е многословно и излишно претрупано, а аз нямам място: Шефката на социалната комисия в Парламента Светлана Дянкова зае мястото на Бисеров и веднага предложи предложилата я Росица Тоткова за “първия областен лидер на СДС в пола” (Благоевград). Заместникът на Йордан Цонев като шеф на бюджетната комисия в Парламента се казва Христо Христов – “Като шеф на бюджетната комисия в парламента Христо Христов има поглед и върху проблемите на бизнеса – продавал е чорапи на открита сергия.” (Е, самият Йордан Цонев е продавал лимонада на ахтополския плаж, “припомнят експерти”.)
Въпросният брой на в.”Капитал” е направил анкета сред читателите си с два въпроса: Трябва ли и Костов да подаде оставка като министър-председател? (“да” 29% и “не” 71%)  и  Трябва ли и Бакърджиев да подаде оставка от ръководните постове в СДС? (“да” 90% и “не” 10%)
- Слави Трифонов изпя “Химн на конференцията”: “Паднаха борци безчет под байрака наш любим. Майко, дай ни още синьо пътя им да продължим. / Дружно”, сини българи – НАТО с нас е в мир и в бой. Партия велика води синия победен строй.”
- Кирил Маричков в интервю пред в.”24 часа” на 12.12.2000: “Няма да свиря за СДС преди изборите. Съдбата ми даде знак, че трябва да спра. Много посредствени хора се изкачиха на мой гръб.”
- Христофор Събев (в.”Сега”, 18.10.2000): “Днешният СДС е синя ръкавица на червена десница. Разочаровах се, когато Движението стана партия. СДС се промени коренно. “
- И накрая един Кънчо, Кънчо Стойчев. От “Галъп Интернешънъл”, ама “тире Болкан”. Написал в “Сега”, 23.08.2000: “Ако ще е Бакърджиев, по-добре да е Костов. Защото Костов има идеи, които може да не са приемливи за всички, но той е сериозен политик. Докато цялата т.нар. вътрешна опозиция в СДС е единна само когато се раздават пари.”
След 15 години Костов ще си седи в Драгалевци и никой няма да го слуша като говори за сериозни неща, Бакърджиев ще е бедна синя мишка, но Кънчо Стойчев ще е милиардер в български пари и заедно с Андрей Райчев ще ги наричат “червените социолози на повикване”.

 

·                      Дертлиев и социалдемокрацията
На 8.04.2000 чета Тодор Токин в “Труд” (в скобите съм аз): “Време му е. Цели 9 години не е бил на парламентарната трибуна (от 1991 година, когато комунистите предпочетоха Желю Желев за “син” президент пред него). А там е силата му. В дългия си житейски път  той е видял и преживял най-важните събития в България през този век. Но все още не е видя   л и преживял онова, което сам определя като мисия в живота си – силна социалдемокрация, която да управлява България.”
Е, Дертлиев няма да види “силна демокрация”! Не само защото ще умре след половин година – през октомври 2000, но защото тия от БСП са стари комунисти. Те продължават да наричат социалдемократите “социалфашисти, които трябва да бъдат изметени с желязна метла”! 
По някаква ирония на съдбата в тази 2000 година, но в нейното начало през януари,  ще умре и Стефан Савов (Демократическа партия).
- За социалдемократи “се барат” и тия от Евролевицата. И те няма да видят “силна социалдемокрация, която да управлява България”. Николай Камов... Кой бе този Николай Камов? Александър Томов, “добрият вълк Лупи”? – “Евролевицата се готви за скок”, “Труд”, 3.04.2000, пак Тодор Токин ... Умряла работа.
- Ще избързам напред във времето. Има днес една Татяна Дончева, червена депутатка в Парламента. Тя ще реши да влезе в 21-я век малко по-особено: не като социалистка от БСП, а като розова социалдемократка с “Движение 21”. И ще успее, колкото успя и Петър Дертлиев. Има днес един Георги Първанов, бъдещ президент на БСП цели 10 години. След тези 10 години той ще реши да прави розова “алтернатива на българското възраждане”. И ще успее, толкова, колкото ще успее например Румен Петков (негов заместник в АБВ). За когото днес, в 2000 година, в.”Труд” пише: “Румен Петков – валякът на БСП”. ... Умряла работа.
- Точно по същата причина, погледната от другата страна, утре (2001) СДС-то на Иван Костов ще си отиде, защото макар бутафорно, синьото няма как да стане червено. След 10 години от синия хоризонт ще слезе новия Костов проект “Демократи за силна България”. След още 10 години ще грейне Радановата “Да, България”, която макар да подкрепя “новата корнелианска БСП”, и тя няма да успее. В този червен отбор не можа да има нещо по-така - розаво. Всички такива “розови” са социал-фашисти, националисти, монархо-фашисти. С две думи: не са комунисти.
“Аре у лево”, както пее Славчо Учиндолски. Надявайки се като е чист  селянин, да го приемат в градската левица. 

 

·                      ДПС посочи:

- “Под въпрос е не МВР шефът, под въпрос е правителството”, каза Ахмед Доган в разгара на скандала с монтираните подслушвателни устройства в апартамента на главния прокурор Никола Филчев. Като че ли в квартирата на самия Ахмед Доган няма монтирани подслушватели от същия началник?!
- “Няма да застанем до СДС против БСП!” – пак Ахмед Доган, но на 24 октомври 2000 година.  Не посочи конкретна причина! Въпреки, че каза това по времето на Националната конференция на мюсюлманите в България, на която в началото беше Екатерина Михайлова, а Петър Стоянов изпрати писмено приветствие.
А Емел Етем допълни своя началник Доган: “СДС са длъжни да търсят диалог с БСП!:
И това само 2 дни след като на срещата на НИС на СДС с президента (22.10.2000г.), Иван Костов каза: “Не изключваме като партньори ДПС, нито Евролевицата.”
- Чий годежен пръстен ще си сложи Ахмед Доган”, пита Иво Инджов, А Емил Кошлуков му отговаря: “ДПС е единствената сигурна партия в следващия кабинет”.

 

·                      Аршинът на лилипутите

- 7.02.2000: “ВМРО няма да бъде със СДС на парламентарните избори”, каза Красимир Каракачанов на регионалната конференция на комитите в България.
А аз защо пиша “лилипутите”? – Защото ВМРО на същата тази конференция отчете 3700 свои членове в София.
- 26.05.2000: “Идем ние и Костов умира от страх”, казва Димитър Луджев от “Нов Избор”
- И Стоян Александров (“малката секира” на Беров 1993-94), който в пролетта на 2000 година в очакване на Годо основава ГОДО (Гражданско Обединение на Демократични Оргаизации) си вярва: “Ще ударим шамар на партиите”.
- Партията на Константин Тренчев – ДА (“Демократичен алианс”) също се стяга за избори. “Искаме да бъдем новият политически субект, който да събори желязната завеса между парламентарно представените сили и гражданското общество и да разбием двуполюсния модел”, казал лидерът на ДА Бойко Пройчев.
“Няма да позволим (Кои не позволяват, питате? – Андрей Пантев, “историк”, в “Новинар”, 27 юни 2000) гражданският порив да дегенерира в партийка. Гражданските движения идват за реализация на демократичната идея между изборите. Защото чрез перфектни избори може да се избере неперфектно правителство. И именно тук идва предназначението на гражданското движение.”
Да, добре, добре! Имам само един съвет към вас, мои читатели – Запомнете тази песен. Ще ни я пеят в следващите години тия, такива едни все “граждански обединения”.
- А Нейчо Неев помните ли? Нему принадлежат думите “Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер”. Той единствен ще опере пешкира за нарушаване на югоембаргото на ООН по време на войните на Милошевич 1993-1997
- За Йоло Денев не питайте. Той излежава няколко годишна присъда в Софийския затвор за невърнати на платени от държавата партийни пари по време на някакви предишни избори. Единствената “кокошка”, която не си е платила на “орлите”.
Избирателите ли? Кои бяха тези?

 

СИМЕОН II

 

Мястото на “царския разказ” е в горната току що завършена глава от НИЕ, където се опитах да събера “кратките истории” на всичките останали политически сили в края на отиващия си 20-ти и идването на новия 21 век.
Защо го правя отделно?
Може би, защото инстинктивно ми се струва, че Цар е нещо различно от политическа партия и освен това, че Царят не би трябвало да пречи на развитието на Демокрацията, а да я подпомага. (Има такива страни по света, нали.) А може би най-вече, защото от този наш “царски разказ” ме боли несравнимо повече от разните там дребни и дребнави болежки Берон, Данов, Крапчева, Паница, Дертлиев, Мозер, Петров от Белене, Желев от Веселиново, драгалевския Иван и другите.
А къде би било мястото на разказа за Симеон
II, ако го бях вмъкнал по-горе в политическите разкази за разните партии?
Навсякъде!
- И в “Червените си бият шамари”:  Не сте забравили, нали, че през май 1996г. при първото царско завръщане след 50-годишно изгнание, тогавашният червен премиер Жан Виденов демонстративно го наричаше “гражданина Симеон Борисов”, а в 2006-та неговият приемник Георги Първанов ще го въздигне до третото колело в българската политическа триколка. Симеон се усмихваше във всички ситуации. Пък какво ни очаква и занапред... Как какво? – Във всички случаи е много по-добре да се знае кой кой е!
- И в “ДПС посочи”:  Помните нали, че в решаващата 1994 година, Царят вместо СДС, подкрепи официално ДПС. Имаше го сниман дори на плакатите на турското Движение. И през 1997-ма Симеон
II също открито агитира за партията на Доган. Пък какво ни очаква занапред...  Как какво? – Във всички случаи е много по-добре да се знае кой кой е!
- И във “Вторите падат”:  Дали, ако в есента на 1992 година Царят бе подкрепил с цялата своя европейска тежест правителството на Филип Димитров, то щеше да подаде оставка? Още от началото на следващата книга НИЕ ще разказвам за царската договорка с червено-турците срещу демократична България. Дали този избор на Царя се дължи само на обидата, нанесена му от партията СДС?
Царю, Царю... НИЕ представляваме СДС, не Иван Костов! Но кои сме НИЕ, та да учим един Цар, нали?! Ако обаче учениците се окажат по-умни и далновидни от своя учител, време му е – на учителя, да се пенсионира.
- Това, последното, би обяснило защо мястото на Царя бих могъл да поставя и в “Аршинът на лилипутите” !
Не съм забравил, че разказът за управлението на цар Симеон
II като премиер (самостоятелно 2001-2004 и в коалиция с БСП и ДПС 2005-2008) ми предстои. Затова ще завърша така: Предстоящите му действия днес могат само да се предполагат и зависят изцяло от него. Сигурно е само едно: че въпросът за царското участие в българската политика ще получи най-накрая някакъв окончателен отговор.
Какъв? Ще ви помогне ли следното вмъкване?
Царят беше в България за последно през тази година в края на ноември. Във връзка с уреждането на собствеността му върху върнатите имоти. Пресата акцентира върху това, че не се е срещнал с президента Стоянов и премиера Костов. Но е поканил на вечеря в хотел “Кемпински” 14 на брой вестникарски босове. Ето имената им: Поля Станчева, Панайот Денев, Иван Гарелов, Мирослава Нейнска, Радосвет Радев, Атанас Свиленов, Тошо Тошев, Петьо Блъсков, Венелина Гочева, Петър Шишков, Пламен Енчев, Юлий Москов, Стойко Тонев и Димитрана Александрова.
Само да добавя, че на 1 март 2000 година почина царицата-майка Йоанна. Тя беше погребана в катедралата в град Асизи, където е била и сватбата й с цар Борис
III. (Тя надживя своя съпруг с цели 57 години.) У нас паметта й беше почетена в църквата “Света София”, където са били “забелязани сините Васил Гоцев, Иван Сунгарски и Ева Соколова, както и голяма група от членове на туристическо дружество Еделвайс”, пишат вестниците. Ако е имало действащи политици от някакъв цвят, защо вестниците не пишат за това?! Защото не е имало!?




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461871
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031