СВЕТЛИНА В ДЪНОТО НА МРАКА
Ще се завърна
по следите
на забравата.
И ще открия
недокоснат спомен,
останал сам
сред хаоса на чувствата.
Това ми стига.
След това
отново ще съм буден
в мъгла от пропилени мигове.
Досадни,
без вина прокудени,
ще отминават
дните
винаги забързани...
Това ще стига.
И все тъй бавно ще потъвам,
за да достигна дъното на мрака.
А там достигна ли -
ще бъда вече спомен,
останал сам
сред хаоса на поизбледнели
спомени...
Това ми стига.

От "Задъхан път"

Прекрасно!:):):):)
Гушни някой готин спомен за около пет минути....
После гледай напред, в бъдещето, с усмивка.

отворената врата към дъното на мрака. Напред и не се обръщай за да си припомниш миналото! Горе главата Вал.....!

А многото по пет минутки, които те чакат в бъдещето? :)

Повярвай ми, няма никакъв песимизъм... Има само една мъничка тиха тъга!

Хей, Приятелю, НЯМА НЕДОКОСНАТ СПОМЕН, особено ако е красив.... /личен опит.../

Има само опити да бъде забравен спомен или по-точно, опити да не се докосва спомен...

(y) Така е !!!!

"И все тъй бавно ще потъвам,
за да достигна дъното на мрака.
А там достигна ли -
ще бъда вече спомен,
останал сам
сред хаоса на поизбледнели
спомени...
Това ми стига."


Когато достигаме дъното ударът е силен и събуждащ!И точно тогава намираме пътя,който сами виждаме и който ни вдига отново там-във Вселенската светлина!Споменът отново оживява,дори и със сълзи закичен!

Искрено се радвам, че отново коментираш при мен.
Всъщност, решението да публикувам това мое стихче е продиктувано от твоята публикация за миговете живот. Това нещо, написано от мен, е много, много старо. Тогава дъното беше твърде далеч, но не се виждаше светлина, а сега ударът е факт, но той ме накара да видя Светлината...

Радва ме,че си преодолял изпитанието...тогава...
Нищо ,че е старо написаното от теб-зарадва ме,защото намерих съмишленик в пътя към светлината!

Благодаря ти!

http://valben.blog.bg/poezia/2011/06/16/prikazka-za-pytia-kym-hrama.766336

Много ще ми е интересно птицата, която съм сигурен, че си видяла с какъв цвят е... :)

И това много ме радва!
Малко е тъжно, много е истинско и все пак.... да насочим позитивни мисли към светли бъдещи спомени ;)
Дълбока душа имаш!
Поздрави и светлина, разбира се!

Вместо отговор!
http://takaini.blog.bg/drugi/2010/07/06/prekyrsheni-krile.572679

Поздрави!:))

Доскоро си мислих, че няма искрени усмивки в този блог, но съм се лъгал... Благодарности и поздрави и от мен! :)

Никога, никога крилете на птицата не трябва да бъдат прекършени, вярата загубена и любовта забравена... Винаги има надежда!

В дъното на всяка мъка
има парченце надежда.
Ако надеждата изчезне,
мъката се превръща в бездна…
Поздрави!

Ако полетиш в една бездна не е толкова страшно. Страшното е, когато пропаднеш отново в същата бездна. Това са го измислили китайците. И са прави, много са прави... А надеждата никога не трябва да изчезва!
Поздрави от Вал!

На вълните на красотата "недокоснат спомен,
останал сам..."

Радвам се, че написаното се е харесало. Издигане, пропадане - всичко го има в живота... Все пак, трябва да си спомняме с добро!

В мълчанието има слово, в мрака - светлина.

Трябва само да успеем да чуем словото. А този, който съзре светлината в дъното на мрака, ще оцелее...

Тихо и нежно докосване до спомена - тъжно, но сладостно - поне за миг. Бавно потъване като кротък залез - към мрака и хаоса, от който сме произлезли, за да изплуваме към светлината на други дни и светове, ако сме били истински. Да се превърнем самите ние в спомен - тъжен, но достатъчен да осмисли едно случило се съществуване. Така разтълкувах за себе си посланията на тия стихове - не знам дали съм във вярната посока. Но това, което почувствах, беше много дълбоко и различно! Благодаря! Поздрави!

Бавно потъване като кротък залез... - много ми хареса! Благодаря за присъствието ти при мен и интересния коментар!