2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 2189 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2016 22:40
Решенията бяха поставени като заключени сандъци пред мен, а ключа бе само един.
Доверявайки се на хората аз се озовавах в затворена килия.
Показвайки добротата си пред мен се явяваха куп демони, готови да ме сграбчат и унищожат.
А щом станех част от тях аз изгубвах себе си и се завързвах с окови.
Като самотно куче стоях и чаках някой да мине и да ме излекува.
Но единственото което получавах е поредния удар по жесток и по силен..
Демони разкъсваха сърцето, тялото и душата ми облечени като за погребение сякаш искаха смъртта ми.
В тези демони аз видях лицата на много близки и приятели.
Дъхът ми спря, кръвта ми изтече и душата ми се разпиля на хиляди парченца....
Потънах в езеро от спомени и това бе единственото което ми остана.
За мен бъдещето престана да съществува, настоящето ме отхвърли, върнах се в миналото и с всяка крачка напред аз се връщах по-назад и по-назад.
Като проклятие всичко преживявах отново и отново, а единствено исках да се спася.
Трябваше да избягам, да намеря себе си, но колкото и да се стараех не успявах.
Болката която изпитвах беше по наситена всеки път, а сълзите които проливах бяха по горещи.
Като лава се образуваха под мен...
Всеки път който ме изгаряше аз се съживявах отново за да изгоря пак.
Животът ми бе затворил вратата си за мен отдавна.
Нямаше хора, нито ангели готови да ме спасят, защото всички те вече принадлежаха на демоните.
Още от земята хората подписаха договор с демоните, които им отнеха любовта и спокойствието.
Някъде измежду всички тях трябваше да има нечие сърце което да стопли моето, нечия душа която да прегърне моято, нечии устни които да целунат моите.
Ала трябваше....
Автор: Меги Милева