И двете страни във връзката клиент-доставчик трябва да са удовлетворени  от отношението и неговата стойност. Ако удовлетвореността на клиента спада с времето и атративността на алтернативни предложения от други вериги расте, то вероятността лоялният клиент да се превърне е нелоялен е голяма. Изводът е, че двете ключови страни на лоялността са атрактивността на предложения от конкуренти и удовлетвореността, която предлага текущия "доставчик".
Супермаркетите не бива да опитват да задържат всеки клиент на всяка цена. Това дава и отправна точка за следните съждения:

• програмите за лоялност като клиентски карти с отстъпки не бива да се впускат в раздаване на "големите подаръци" . (Реве в Германия раздаваше кухненска посуда преди 2 месеца, сега това го прави и Билла). Тоест инвестицията, която увеличава ползите, които клиентът ще загуби, сменяйки супермаркета, трябва да бъде съобразена с доходността на клиента. Раздаването на премии на всяка цена е загуба на време, ако клиентът е решил да сменя веригата, щом премиите спрат.
• Кръстосаните продажби трябва да бъдат насочени към клиенти, които имат потенциала за дългосрочен времеви хоризонт за транзакции с определена верига. Дългосрочните клиенти, които реално потребяват, имат най-висока добавена стойност в отношнието клиент-супермаркет.
• Клиентска реакция към маркетинговата инвестиция - програмите за лоялност трябва да бъдат насочени към клиенти с умерена склоност за отговор към даден стимул. Всички вериги се борят, за тези, които ще отворят най-дълбоко джобовете си в отговор на дадена промоция, рекламно послание и т.н. В такава среда, клиентите с умерена склонност за реакция към даден стимул са истинската "златна мина".