Глобални олигополисти, това е понятието, с което се обозначават големи търговски вериги, които за разгърнали дейността си в повече от 20 държави. Глобалните олигополисти имат двуяка природа, те са глобални търговци, но и глобални купувачи.  Някои специалисти поставят под съмнение глобалния им характер, а говорят по-скоро за мултинационални вериги, които са в списъка на най-големите компании в сектора. 
Дилемата на търговците-олигополисти е стандартизация или адаптация.  Това са две различни начела, които си противоречат по природа. Първото изисква стандартизирано прилагане на вече познат и наложил се формат (Лидл копира формата на обслужване, организация на асортимента, организация на дистрибуция  и прилежащите процеси от Германия в България), което води до икономии от мащаба и обхвата.
Адаптация е процес на напасване спрямо локални, регионални характеристики на потреблението.  Що се касае до асортимента, добър пример за това дава Карфур в Япония. Като френска верига, японците са очаквали магазините да предлагат изтънчени и скъпи продукти с френски произход, което да засилва асоциацията, създадена от по-рано навлезли в Япония магазини като Chanel, Louis Vitton. Карфур правят грешката да навлязат с ниски цени, като изцяло пренебрегват опцията да използват Франция като марка в категории като сирена, вино и като цялостен ритейл бранд.

България! Можем ли да говорим за супермаркети, които са разбрали народопсихологията ни?
Като глобални олигополисти, големи немски и дриги вериги навлизат в България, за да променят потребителските ни навици. Това, което прави силно впечатление, обаче е силната стандартизация и ограничената адаптация към локалните навици на българина. Най-новия пример, Лидл (дори и често посочван до захабяване) представя стоката си в големи по площ пазари( стока в палети, което олеснява нейното излагане много на брой каси, асортимент започващ винаги с плодове и зеленчуци и т.н.).

Поражда се въпросът, това ли очакват българите? Много вериги се представят като български и брандират продуктите си по този начин, но имаме ли търговски формат, който да пасва на културата ни? Това, че някоя верига е дала поръчка за собствени марки от български производител, ли е екивалентно на представата ни за локален тип магазин? Има ли в това лице нова пазарна нсша?

Ще цитирам доц. д-р. Б. Дуранкев (2003: Маркетинговото мислене е бъдещето на мисленето на българина):

"Едва ли в България се правят подобни маркетингови проучвания. Това може би не е и нужно поради свития и стихиен модел на пазаруване на българина. Например, в момента българинът тегли много кредити, без да прави преценка дали това което има като заетост ще му гарантира връщането на кредитите. Общо взето за български модел на потребителско поведение е трудно да се говори без сериозни проучвания, а такива все още няма."



Разбира се, картината от 2003 година се е променила значително. Маркетинговите проучвания се разпространяват сред експертните среди. В интернет може да бъде закупена примерно лайфстайл карта на българските потребители, която групира българите и разкрива техните житейски стойности. Подобни продукти се предлагат от водещите фирми за пазарни и маркетингови проучвания. 

Въпреки това, според мен липсва формат магазини, особено сред супермаркетите, който да е разчел българското днк и да предлага нещо по-скоро адаптирано отколкото стандатизирано. 

Автoрски материал: www.marketing-college.com